Жирафът е най-високият бозайник в света и е най-известен с дължината на врата си, за която се предполага, че е еволюционирал, за да даде на жирафа предимство при достъп до високата листва на дърветата. Вратът на жирафа изисква сложна вътрешна анатомия, състояща се от много специализирани системи, еволюционирали, за да го поддържат.
Изключителната черта на жирафа: Вратът
Вратът на жирафа е дълъг 1,8 метра и съдържа седем вратни върхове, всеки повече от 25 см. Вратните мускули на жирафа тежат около 270 кг. При основата на врата, върховете имат шипове, които се издигат нагоре и служат да поддържат врашните мускули, които държат главата на жирафа вдигната.
Сърцето и сърдечно-съдовата система
Сърцето на жирафа е огромно, тежи до 11 кг. Трябва да е толкова голямо, за да помпира оксигенообразна кръв на 3 метра нагоре до мозъка на жирафа. Тялото на жирафа има сложна система за контрол на огромното кръвно налягане, включваща подсилени артериални стени, байпас и анти-пулинг клапани, както и сложна капилярна мрежа при основата на мозъка на жирафа. Тази капилярна мрежа поддържа потока на кръвта към мозъка на адекватно налягане, предотвратявайки потенциални щети от високоналягане кърв, втичаща в мозъка, когато жирафът се наклъня, за да пие вода.
Белите дробове
Белите дробове на жирафа също са големи, около 8 пъти по-големи от човешките и способни да държат до 45 литра въздух. Дыхателният темп на жирафа е само около 1/3 от този на човека. Този бавен дихателен темп е необходим, така че жирафът да може да вдишне голям обем въздух без да причини щета на трахеята си, която е 3,6 метра дълга.
Крачета
Костните в крачетата на жирафа са невероятно гъсти, а кожата на тях е тъгава и съдържа дебела вътрешна фасция (съединителна тъкан), всеки от които помага за предотвратяване на натрупване на кръв в крачетата на жирафа. За да се предотврати екстремното кръвоизливане, което би могло да се случи поради високото кръвно налягане у жирафа, всички артерии и вени в крачетата му са дълбоко вътрешни.
Език и стомах
Езикът на жирафа е дълъг около 45 см, което помага за маневриране около шиповете на акациевите дървета, които жирафите предпочитат. Слината на жирафа е гъста и лепкава, за да облага шиповете, които незнайно биха били погълнати. Жирафът е жуйник – бозайник, който переваря растенична храна, като листа, чрез намекване в един от отделците на стомаха си, след което изблюква частично перевареното съблюкване, наречено „жуйка“, за да я изжуе отново. Стомахът на жирафа съдържа четири отделца, за да помогне на този переварителен процес.