Ето защо:
* Глобално производство на риба: Според Организацията на храните и земеделието на Организацията на обединените нации (ФАО), Аквакултурата (риболовското земеделие) в момента представлява повече от половината от глобалното производство на риба за консумация на хора. Това означава, че отглеждаме повече риба в водоеми, резервоари и клетки, отколкото ние улавяме от дивата природа.
* Нарастващо търсене: Търсенето на морски дарове непрекъснато нараства и аквакултурата допринася за задоволяването на това търсене. Дивите уловени рибни запаси са изправени пред нарастващ натиск, което прави аквакултурата още по-критична.
* Различна консумация: Балансът между потреблението на риба и диво уловена риба може да варира в зависимост от конкретната държава или регион. Някои страни разчитат до голяма степен на аквакултурата, докато други главно консумират диво уловена риба.
Важно е обаче да се отбележи, че:
* Океанската риба все още има значение: Докато производството на отглеждане на риба се увеличава, ние все още разчитаме до голяма степен на диво уловена риба за значителна част от консумацията на морски дарове.
* Устойчивостта е ключова: Както отглежданите, така и дивите уловени риболов трябва да се управляват устойчиво, за да се гарантира дългосрочното здраве на нашите океани и рибни популации.
В крайна сметка не става въпрос само за това дали ядем повече отглеждани или диви уловени риби, а за това как се справяме и двете, за да осигурим устойчиво бъдеще за морските дарове.