Полярните мечки са самотни хищници, които разчитат на острото си обоняние и изключителна скритост, за да ловуват. Те се насочват предимно към тюлени, но също така е известно, че ловуват китове белуга, моржове и други морски бозайници.
Преследване:
Полярните мечки често дебнат плячката си, като лежат ниско върху леда и се сливат с околната среда. Те използват своя отличен камуфлаж и търпение, за да се приближат достатъчно, за да направят успешна атака.
Запечатване:
Една често срещана ловна техника, използвана от полярните мечки, се нарича „запечатване“. Те търпеливо чакат близо до дупки за дишане или пукнатини в леда, където тюлените излизат, за да дишат или да си починат. Когато тюлен изплува на повърхността, полярната мечка се нахвърля и го влачи върху леда.
Смачкане и хапане:
След като тюленът е на леда, полярната мечка използва мощните си челюсти и острите си зъби, за да смаже черепа на тюлена или да прехапе шията му, причинявайки тежки наранявания или незабавна смърт.
Почистване:
Полярните мечки са опортюнистични ловци и също ще търсят трупове, оставени от други хищници или от естествени причини. Известно е, че се хранят с трупове на китове, тюленчета и дори малки полярни мечки, които не са оцелели.
Летен лов:
През летните месеци, когато морският лед се топи и тюлените са по-трудни за намиране, полярните мечки може да трябва да разчитат на алтернативни източници на храна. Те могат да ловуват на сушата северни елени, мускусни говеда или да търсят трупове, оставени от други хищници.