1. Достъпен източник на храна:
Пашата позволява на животните да имат достъп до непрекъснат и широко разпространен източник на храна. Пасищата и другите зони за паша осигуряват достатъчно растителност, което прави ненужно животните да изразходват значителна енергия в търсене на храна.
2. Енергоспестяване:
Пашата включва ядене на малки количества храна за продължителни периоди. Тъй като растенията имат ниска енергийна плътност в сравнение с други източници на храна като плодове или месо, пашата позволява на животните да пестят енергия, вместо постоянно да търсят високоенергийни храни.
3. Непрекъснато хранене:
Пашата позволява на животните да се хранят почти непрекъснато през целия ден. Това поведение осигурява постоянен прием на хранителни вещества и помага за поддържане на здрава храносмилателна система, особено за животни със сложна храносмилателна система, адаптирана за обработка на растителен материал.
4. Селективно хранене:
Много пасящи животни проявяват селективно хранително поведение. Те могат да избират специфични растителни видове или растителни части въз основа на хранителна стойност, вкусови предпочитания или за избягване на токсични вещества в определени растения.
5. Поведение на стадото:
Пашата често се случва в стада или групи за много социални животни. Това поведение улеснява синхронизираното хранене, защитата от хищници и ефективното използване на зоните за паша.
6. Цикъл на хранителните вещества:
Пашата допринася за кръговрата на хранителните вещества в екосистемите. Когато животните консумират растения, те разграждат растителната материя и отлагат богати на хранителни вещества отпадъци обратно в почвата. Този процес помага за поддържане на почвеното плодородие и подпомага растежа на растенията, благоприятствайки цялата екосистема.
7. Коеволюция:
Пашата е довела до коеволюция между животни и растения. Тъй като пасящите животни оказват натиск върху растителните популации, растенията са развили защитни механизми, като химични съединения или физически адаптации, за да възпират тревопасните. На свой ред пасящите животни са адаптирали своите храносмилателни системи и поведение, за да преодолеят тези защити.
Като цяло пашата е основно поведение за много тревопасни животни. Позволява им ефективно да получават хранителни вещества, да пестят енергия, да съществуват съвместно с други видове и да допринасят за функционирането на екосистемата. Разбирането на поведението на животните при паша дава ценна представа за екологичната динамика и деликатния баланс между тревопасните животни, растителността и цялостното здраве на екосистемите.