Aurelia aurita (луна медуза) – най-честият вид. Прозрачна с подкововидни гонади на верха на капака. Намерена в повечето океани, процъфтява в тропици.
Хранене
Хищник – предимно планктон. Също ракообразни, личинки, мекотелни, диатоми, яйца, протозойци. Уникално храносмилане: храна се събира на повърхността, залепва в мукуса, преминава към лапетите. Флагелатно движение по 8 канала, разклонени, пренасят храна прав в стомаха. Тези канали са уникални за луната медуза.
Биология
Уникални – нямат дихателни органи. Не дишат с бели дроб, жабри, трахея. Дифундират киселород от вода през мембрана. Нискоокиснена вода излиза в гастроваскулярната полост, висококиснена влиза през цилии. Няма кръвоносен и изделителен систем. Прозрачна, параксолна мембрана с щупала долу. Размер 5–40 см. Полово размножаване – жени разработват яйца в гонади в основата на стомаха.
Поведение
Ограничено движение – дрейфува с течове. При плуване – пулсации на короналния мускул в параксолната мембрана. Движи се хоризонтално, близо до повърхност. Улавя храна със щупала, докато добыв минава под нея.
Хабитат
Най-честа в топли/тропикални води. Издръжлява 21–31°C (70–88°F). Иншора и всички големи океани, изобилна. Предпочита соловасти води с нисък сол. Оптимум – 9–19°C (48–66°F).