История на одомашняването на кучето: От вълк до най-добрия приятел

Предимства

Човек-вълк: и двата ловят големи животни в малки групи. Човек – оръжия, вълк – бързина и инстинкт. Успешна комбинация. Днес кучета помагат: лов, пазене, служеби, спътничество.

История

Първи доказателства: 12 000 г.назад, Ирак – гроб с човек, обгръщащ щенце. По-малка челюст/зъби от вълк -> одомашняване вече започнало. Експерти: процес започнал преди 14 000 г. Изкопавания от 1 г.сл.Хр. – скелет като днешния Пекинез (далеч от вълк). Римски писатели: дами носещат лап кучета за стомашни болки.

География

Първи намери в Ирак -> източник: близоизточни вълци. Биолози мислели за Източна Азия, но нови генетични проучвания (UCLA): днешните кучета споделят повече маркери с близоизточни вълци. 900+ кучета от 85 породи сравнени с вълци по целия свят – повечето породи споделят повече маркери с близоизточните вълци.

Теория за одомашняване

Две теории. 1) Древни хора правят вълчата домашни любимци -> с времето по-одомашнени -> кучета. Биолози: игнорира еволюция – как стават генетично отделни (по-малки челюсти). Индивидите не еволюционират, популациите да. Ако одомашняване променя гените – бихме могли да го имитираме, а не можем.

Теория за падальнозина

Биолози (Реймънд Копингър): вълци заемат нова хранителна ниша – човешки отпадъци (трупове, остатъци). Обитават лагери, ядат само това – изтрива лов. Еволюционират: по-малко плаховити (трябва да толерират хора), по-малки челюсти/зъби (не ловят). Стават кучета, после – любимци.