1. Регулиране на плаваемостта:
* Добавяне на газ: Когато риба иска да се издигне, тя отделя газове от кръвта си във въздушния мехур, увеличава обема си и го прави по -плаващ. Това позволява на рибата да плава по -високо във водата.
* освобождаващ газ: Когато риба иска да се спусне, тя абсорбира газ от въздушния мехур обратно в кръвта си, намалявайки обема си и го прави по -малко плаващ. Това позволява на рибата да потъне по -ниско във водата.
2. Производство на звук и откриване:
* Някои риби използват въздушния си мехур, за да произвеждат звуци, като мърморене, кликвания и свирки. Тези звуци могат да се използват за комуникация, привличане на приятели или възпиране на хищници.
* Въздушният мехур също може да действа като резонираща камера, усилвайки звуци и подобрява способността на рибата да чува.
3. Други функции:
* Хидростатично налягане: Въздушният мехур помага на рибата да поддържа вътрешното си налягане, особено в дълбока вода, където налягането е високо.
* Изслушване: Въздушният мехур може да бъде свързан с вътрешното ухо, подобрявайки способността на рибата да чува звуци.
Видове въздушни мехури:
* Физистомичен: Тези риби имат връзка между въздушния мехур и червата, което им позволява да поглъщат въздух директно, за да запълнят пикочния си мехур.
* PhysoClistous: Тези риби имат затворен въздушен мехур и разчитат на специализирана газова жлеза и ретират мирабиле (мрежа от кръвоносни съдове), за да запълнят и изпразнят пикочния си мехур.
Като цяло въздушният мехур е основен орган за много риби, което им позволява да поддържат позицията си във водния стълб, да общуват с други и да откриват звуци. Тази адаптация допринесе значително за успеха на рибата като разнообразна и изобилна група гръбначни животни.