Стабилност на хранителните доставки: Земеделието позволява по-стабилен и надежден източник на храна. Посевите и добитъкът могат да се култивират и управляват, за да се осигури постоянно снабдяване с храна, намалявайки зависимостта от непредсказуем лов и събиране.
Повишено производство на храна: Земеделието позволява производството на повече храна на единица площ в сравнение с лова и събирането. Техниките за отглеждане на култури и животновъдство могат да подобрят добивите и да увеличат максимално производството на храна, като поддържат по-големи популации.
Съхранение и съхранение: Земеделието позволява съхранение и консервиране на излишната храна. Реколтата може да се прибира и съхранява, докато добитъкът може да се управлява за месо, мляко и други продукти, като се гарантира наличност на храна по време на недостиг.
Заседнал начин на живот: Земеделието насърчава установените общности и постоянните селища, за разлика от номадския начин на живот, свързан с лов и събиране. Тази промяна позволи развитието на цивилизации, социални структури и културни практики.
Специализация и търговия: Земеделието доведе до специализация в различни селскостопански практики и възход на търговията. Излишъкът от производство на храна улесни обмена на стоки и услуги между общностите, насърчавайки икономическия растеж и културния обмен.
Технологичен и научен напредък: Селскостопанските практики наложиха технологични иновации и научни постижения. Бяха разработени напоителни системи, инструменти за култивиране и техники за селективно отглеждане, които допринесоха за цялостното познание и напредък в други области.
Въздействие върху околната среда: Земеделието може да има както положително, така и отрицателно въздействие върху околната среда. Въпреки че може да доведе до обезлесяване, ерозия на почвата и замърсяване на водата, то може също така да насърчи опазването на биоразнообразието, улавянето на въглерод и практиките за устойчиво управление на земята.
Важно е да запомните, че ловът и събирането остават важни практики за някои местни и традиционни общности. Тези общности разчитат на традиционни знания, устойчиви практики и културни ценности, за да управляват природните ресурси и да поддържат хармонична връзка с околната среда.
В крайна сметка изборът между земеделие и лов зависи от различни фактори като географско местоположение, културен контекст, наличие на ресурси и социално-икономически условия. Както земеделието, така и ловът са изиграли решаваща роля в човешката история и продължават да съществуват съвместно в различни части на света.