1. Първоначална стабилност и спада :Графиката показва, че биомасата на дивите запаси остава относително стабилна до около 2005 г., което предполага, че риболовните практики са устойчиви и запасите могат да се попълват по естествен път. След 2005 г. обаче биомасата започва да намалява, което показва нарастващ натиск върху дивите запаси.
2. Прекомерен риболов :Намаляването на биомасата на дивите запаси след 2005 г. предполага свръхулов, при който темпът на риболов надвишава естествения процент на възстановяване на рибните популации. Тези неустойчиви риболовни практики доведоха до постепенно изчерпване на дивите запаси.
3. Изчерпване и свиване :Графиката показва бърз спад на биомасата на дивите запаси от около 2010 г. нататък, което води до срив на запасите. Този срив предполага, че риболовният натиск е станал толкова силен, че запасите вече не са могли да се възстановят, дори и при въведени разпоредби за риболов.
4. Необходими са спешни действия :Рязкото намаляване на биомасата на дивите запаси подчертава спешната необходимост от ефективни стратегии за управление на рибарството, включително по-строги разпоредби, намалени риболовни квоти и мерки за опазване, за да се предотврати по-нататъшното изчерпване и да се позволи възстановяването на запасите.
5. Балансиране на устойчивостта и поминъка :Устойчивите риболовни практики са от решаващо значение за поддържането на здрави диви запаси, като същевременно се гарантира препитанието на рибарските общности. Намирането на баланс между консервационни и икономически съображения е от съществено значение за гарантиране на дългосрочната жизнеспособност и на двете.