1) За намиране на храна:Кълвачите използват клюна си, за да ровят в кората или стволовете на дърветата в търсене на насекоми, като бръмбари, ларви и мравки. Те имат дълги, лепкави езици, които им помагат да достигнат дълбоко в пукнатините и да извлекат плячката си.
2) Комуникация:Кълвачите използват своето кълване като форма на комуникация. Те създават отчетливи и ритмични модели с човките си, известни като барабанене, които служат за различни цели като привличане на партньори, защита на техните територии и установяване на господство. Всеки вид кълвач има свой уникален стил на барабанене.
3) Разкопки и гнездене:Кълвачите създават кухини или дупки в дърветата за почивка и гнездене. Те използват мощните си човки, за да издълбаят дървото и да създадат пространства за отглеждане на малките си. Тези дупки често се използват повторно година след година от едно и също семейство кълвачи или от други птици и животни.
4) Лов и плячка:В допълнение към намирането на храна чрез ровене в дърветата, кълвачите понякога използват своето кълване, за да зашеметят или уловят плячка. Например, те могат да се насочат към птичи гнезда или дори към други кълвачи, за да откраднат храната им.
5) Създаване на местообитания:Като изкопават дупки в дърветата, кълвачите неволно допринасят за създаването на нови местообитания за различни животни. Тези дупки служат като места за гнездене, убежища от хищници и скривалища за други видове.
Кълвачите са добре приспособени за своето специализирано поведение, със силни мускули на вратовете им, ударопоглъщащи черепи и бърза реакция. Те играят важна екологична роля в поддържането на здравето на горите, като контролират популациите на насекоми и осигуряват местообитание за други диви животни.