Основните причини за застрашеността на страусите включват:
1. Загуба на обитание: Главната заплаха е унищожаването на техните естествени среди – савани, трестенини и полусухи райони – заради земеделие, урбанизация и инфраструктура.
2. Лов и браконьерство: Перата, месото и кожата на страуса имат комерсиална стойност, което ги прави уязвими на нелегален лов. Въпреки регулациите и усилията за пазене, браконьерството продължава да заплашва популациите.
3. Нелегална търговия: Страусите се тръгват нелегално за перки, месо или като живи екземпляри за развлечение. Това допринася за намаляване на броя им.
4. Климатични промени: Променени режими на валежи, по-високи температури и продължителни суши засягат наличността на храна и вода, влияейки на изживяване и размножаване.
5. Предаване на болести: Страусите са чувствителни на болести, въведени от домашни птици или добитък. Те могат да се разпространят бързо и да причинят масова смъртност.
6. Ограничен ареал и генетично разнообразие: Популациите са ограничени в определени региони, което ги прави уязвими на екологични промени и генетични „гърлчета“. Липсата на разнообразие снижава устойчивостта.
7. Липса на ефективни стратегии за пазене: Во много региони липсват изчерпателни и ефективни програми за защита, което затруднява пазенето на обитания, намаляване на лова и борба с нелегалности.
Стойността на тези заплахи варира според вида и региона. Пазещи мерки като защитени зони, антибраконьерски действия и устойчиво управление са есенциални за дългосрочното изживяване на тези иконични птици.