Привикването е форма на учене, при която човек или животно се привиква към раздражител и накрая спре да реагира на него. То често се случва след повтарящо се експозиция през определено време. Например, някой, живеещ до оживено шосе, първоначално може да забелязва всяко минаващо кола, но накрая напълно да изблокира шума.
Няколко фактора влияят върху това колко бързо се случва привикването:
- Интензитетът на раздражителя
- Продължителността на експозицията
- Честотата, с която раздражителят се представя
- Очакванията на индивида
- Нивото на въздъйняване на индивида
Невролозите смятат, че привикването засяга мозъчни механизми като изтичането на невротрансмитери – включително дофамин и серотонин – които инхибират изстрелването на неврони. Структурни промени в мозъка, като формиране на нови синапси и отрязване на стари, също могат да играят роля.
Привикването е важно, защото помага за филтриране на неважна информация, позволявайки на хората и животните да се фокусират върху най-релевантните раздражители в средата си. То също допринася за процеси като сън и развитие на фобии.