Магнитен компас:Птиците имат вътрешен компас, който им позволява да усетят магнитното поле на Земята. Те използват този магнитен смисъл, за да определят посоката си на пътуване и да останат на път по време на дългите си полети.
Слънце и звездна навигация:Птиците също използват небесни сигнали, като позицията на слънцето и звездите, за да се ориентират. Те могат да компенсират въртенето на земята и съответно да коригират курса си.
Забележителности и визуални сигнали:Птиците също разчитат на визуални забележителности, като брегови линии, планини и реки, за да ръководят миграцията им. Те имат отлично зрение и могат да забележат тези забележителности от големи разстояния.
Определяне на миризма:Някои видове птици също могат да използват обонянието си, за да се ориентират. Те могат да открият определени миризми, свързани с техните мигриращи маршрути и да използват тези сигнали, за да им помогнат да останат на път.
Наследени маршрути:Мигриращите маршрути често се прехвърлят от поколение на поколение чрез генетично наследство. Младите птици учат мигриращите маршрути, следвайки по -стари, по -опитни птици.
Важно е да се отбележи, че миграцията на птиците е сложно поведение, което включва множество фактори и адаптации, а учените все още активно изследват и изучават различните механизми, които птиците използват по време на полетите си на дълги разстояния.