Въведение
Пресноводният биом е акватен екосистема с минимално солено съдържание в сравнение с морския. Животите имат адаптации за оцеляване. Пресноводните зелви са еволюционирали за живот в този биом.
Сърце
Сърцето е адаптирано за дълги понувания. Функционален вентрикуларен септал дефект – позволява шунтиране на кръв от ляв в десен вентрикул на суша. При дълго понуване – кръвът се шунтира директно в аорта. Това позволява анеаробна гликолиза като единствен източник на енергия при дълги понувания.
Плуване
Силни плувачи. Модифицирани ръце и крака – плавници. Вратето е съросено с тялото през дебела свързителна тъкан – намалява съпротивлението и подобрява плуването. Обеляна форма на панцира – по-мек и по-плосък от наземните зелви. Намалява съпротивлението и помага за по-добро плуване.
Диета и зимна спяка
Ядат акватни растения и малки организми – ракообразни, риби, насекоми, водорасли. Повечето видове (напр. боядисана зелва) зимуват. Париране пролет/есен, отлагане лято/пролет. Яйца на суша. Младотите инстинктивно мигрират към вода веднага след изключване. Някои остават в гнездото през зимата и излизат пролетта. Адаптация за студ – дебела кожа, устойчива на ледови условия.
Баскинг
Терморегулация чрез баскинг. Излизат от вода на дърва, обекти, пясък. Няколко пъти дневно – сутрин, след хранене, отново. Нощ – на дъното на язовир/езеро за сън.