Бозайниците разполагат с няколко физиологични адаптации, които им дават по-добра толерантност към студа в сравнение с плъзлите:
- Изолация: Дебела козина или длъб засяга топъл въздух близо до тялото.
- Контратокаен топлообмен: Специализирани подредби на кръвоносните съдове в крайниците запазват топлината.
- Метаболично производство на топлина: По-високи метаболични темпове генерират вътрешна телесна топлина.
- Терморегулация: Развити механизми, включващи хипоталамичен контрол, поддържат постоянно вътрешно температура (ендотермия).
- Поведенчески адаптации: Зимна спанка, торпор и събиране в група помагат за запазване на енергия и топлина.
Във комбинация, тези адаптации позволяват на бозайниците да поддържат стабилна телесна температура и да процъфтяват в студени среди, където плъзлите биха се борели за выживане.
Сравнение с плъзлите
Плъзлите са екттермични (студенокръвни) и зависят от външните източници на топлина за да регулират телесната си температура. Това ги ограничава до по-топли климатични зони или ги налага да хибернират/естивират при екстремни температури.