1. Изолация: Бозайниците имат дебел слой козина или косми, които осигуряват отлична изолация. Гъстата подкосма улавя топлия въздух близо до тялото, намалявайки загубата на топлина. Тази изолация действа като бариера срещу ниските температури и позволява на бозайниците да съхраняват телесната топлина по-ефективно.
2. Противоточен топлообмен: Бозайниците имат специализирани механизми на кръвоносните съдове, наречени противотокови топлообменни системи. Тези системи се намират в крайниците (крайници, уши, опашка) и действат като топлообменници. Топлата кръв, която тече от сърцевината на тялото, пренася топлината към по-хладната кръв, връщаща се от крайниците. Този механизъм помага за запазване на топлината на тялото и предотвратява прекомерната загуба на топлина от периферията.
3. Производство на метаболитна топлина: Бозайниците имат относително висок метаболизъм в сравнение с влечугите. Телата им могат да генерират топлина чрез метаболитни процеси, което помага да се поддържа по-висока вътрешна телесна температура. Непрекъснатото производство на топлина позволява на бозайниците да останат топли дори в студена среда.
4. Терморегулация: Бозайниците притежават усъвършенствани терморегулаторни механизми, които им позволяват да поддържат постоянна вътрешна телесна температура (ендотермия). Те имат специализирани мозъчни центрове (като хипоталамуса), които регулират телесната температура. Тази способност позволява на бозайниците да регулират производството на топлина, кръвния поток и нивата на изолация, за да издържат на различни външни температури.
5. Поведенчески адаптации: В допълнение към физиологичните адаптации, бозайниците също проявяват поведенчески стратегии, за да се справят със студена среда. Например, много бозайници спят зимен сън или изпадат в ступор по време на екстремни зимни условия. По време на хибернация те навлизат в състояние на дълбок сън с намалени метаболитни нива, като пестят енергия и оцеляват с натрупани мастни резерви.
6. Социално поведение: Някои бозайници, като някои примати, се скупчват заедно или участват в социални грижи, за да запазят топлината и да се предпазят взаимно от студа.
Тези адаптации, като изолация, ефективен топлообмен, по-високи метаболитни скорости, терморегулация и поведенчески стратегии, позволяват на бозайниците да поддържат относително стабилна телесна температура и да процъфтяват в по-студена среда, където влечугите може да се борят да оцелеят.