Лягушарите са развиваща се форма на жабите, но терминът често включва и младите саламандри и тритони. Те са малки водни организми, които живеят във вода докато израснат крака, след което стават амфибии.
Морфология на лягушарите на жаби
Лягушарите са неразвити жаби и жъби. Имат опашка за плуване – понякога широка и заоблена, понякога тънка и нишкова. В нея няма кости или хрящи, защото изчезва по-късно. Глава е убулена, по-голяма задно (бъдещо тяло) и по-стременица напред. Устната дупка е малка, с дребни зъбчета за пожеране на детритус, гниещи вещества и водорасли.
История и палеонтология
Фосили на лягушари са открити в горно миоценови отложения (преди около 5-10 милиона години), запазени чрез биофилми и въгленистови филми. Някои съдържат калциев карбонат и фосфат. Днес лягушарите се използват в биоинженерията за детектиране на замърсени води – генетично модифицирани лягушари светят в зелено при контакт с замърсена вода, а интензитетът на флуоресценцията показва степента на замърсяване.
Необичайни видове
- Ксенопус (Aglossal Xenopus): има усни бородавки като сомът за търсене на храна.
- Мегалофрис монтана: устен вороненце за закотвяне на повърхността.
- Канибализъм: Някои видове (напр. равнински лопатохвост жъб в نيو Мексико) ядат съродници.
- Прозрачни лягушари: Малойски и индийски видове от родовете Callula и Microhyla.
Етапи на развитие
След изключване лягушарите се прилепяват за растения с черупката и се хранят с жълтъчния врек. След 1 седмица започват да плуват свободно и ядат микроскопични растения/водорасли. На 9-та седмица се виждат задни крака, главата се удължава, опашката се съкращава. На 3-тия месец лягушарът става жабе (ювенилна жаба).
Хищници
Лягушарите имат много врагове: риби, по-големи жаби, тритони, хобитници, птици, змии, раци. Те са в основата на хранителната верига и оцеляемостта им е ниска.