Какво можеше да се направи, за да се предотврати провалът на бунтовете?

По-добро планиране и координация: Много бунтове страдаха от липса на централно ръководство и координация между различни групи бунтовници:

- Установяването на ясни цели и унифицирана командна структура би помогнало за предотвратяване на неразбирателство, вътрешни борби и напразни усилия.

Повишена международна поддръжка: Липсата на външна подкрепа възпрепятства успеха на многобройните бунтове.

- Търсенето на политическа и военна подкрепа от чужди правителства или международни организации преди въстанията може да е засилило бунтовете.

По-добро разузнаване и сигурност: Много бунтове бяха инфилтрирани и потушени от управляващите власти поради неадекватни мерки за разузнаване и сигурност

- Укрепването на способностите за разузнаване и усилията за контраразузнаване биха помогнали за противодействието на правителственото наблюдение и проникване.

По-широка популярна поддръжка: Някои бунтове не успяха да получат широка подкрепа от общото население.

- Изграждането на съюзи с различни социални и икономически групи, справянето с популярните оплаквания и ефективното съобщаване на целите на бунта можеше да привлече по-широка подкрепа.

Устойчивост и адаптивност: Бунтовническите движения, които нямаха способността да се адаптират към променящите се обстоятелства и правителствените контрамерки, бяха по-податливи на провал.

- Разработването на гъвкави стратегии, разнообразяването на тактиките и поддържането на децентрализирана командна структура биха подобрили тяхната устойчивост.

Срещане на икономическите различия и социалните несправедливости: Много бунтове се появиха в отговор на дълбоко вкоренени икономически неравенства или социални несправедливости.

- Прилагането на мерки за справяне с тези основни проблеми, като поземлена реформа, програми за социално подпомагане или приобщаващо управление, можеше да разсее недоволството и да предотврати потенциални бунтове.