Раирана шарка: Един интересен аспект на quaggas е техният уникален раиран модел. За разлика от зебрите, чиито ивици се простират по цялото им тяло, куагите имат ясна граница там, където ивиците завършват. Предната част на тялото им, включително главата, шията и раменете, беше покрита с тъмна червеникаво-кафява козина, докато гърбът, задните части и краката бяха покрити с черни и бели ивици. Този различен модел ги отличава от другите еднокопитни.
Селективен лов: Куагас е изправен пред селективен лов и загуба на местообитания от човешка дейност. Те бяха ценени заради здравите си кожи, които се използваха за направата на кожени изделия като обувки, багаж и колани. Тъй като европейските заселници се разширяват в Южна Африка, ловният натиск върху куагите се засилва, което води до намаляване на популацията им.
Исторически записи: Последната известна квага умира в плен в зоологическата градина в Амстердам през 1883 г. Въпреки това, наследството на тези забележителни животни продължава да живее чрез исторически записи, научни изследвания и художествени изображения. Музеи по целия свят съхраняват екземпляри от куага, включително кожи, скелети и препарирани ездачи, които предоставят на изследователите ценна представа за тяхната анатомия и външен вид.
Осъзнаване на изчезването: Историята на quagga служи като ярко напомняне за крехкостта на биоразнообразието и последствията от човешките действия. Тяхното изчезване подчертава значението на усилията за опазване на застрашените видове и опазване на техните местообитания. Куагата се превърна в символ на осъзнаване на видовете, уязвими от изчезване, и подчертава необходимостта от проактивни мерки за предотвратяване на по-нататъшни загуби.