Няколко различни вида аншоа се срещат в различни части на света. Най-разпространените видове хамсия вероятно са перуанската аншоа, Engraulis ringens, и европейската хамсия, Engraulis encrasicolus. Engraulis ringens, открит по крайбрежието на Перу и Чили, е най-големият вид хамсия и представлява по-голямата част от уловената хамсия в световен мащаб.[4] Engraulis encrasicolus се среща в източната част на Атлантическия океан и Средиземно море и също поддържа значителен риболов на хамсия.[4]
Аншоата е риба за обучение, която консумира диатомеи, фитопланктон, зоопланктон и малки риби. Те се хранят в целия воден стълб, но най-често се виждат близо до повърхността.[5][6] Аншоата служи като важен източник на храна за различни видове морски живот, включително морски бозайници, морски птици и големи риби като риба тон и риба меч. Те също играят важна роля в морската хранителна верига, като пренасят енергия от зоопланктона към по-големите хищници.[4][7][8]
Риболовът играе важна роля в световната икономика, а аншоата е един от най-важните уловени видове след сайри и сардини. През 2017 г. ФАО оцени общия световен улов на хамсия, с изключение на Engraulis ringens, на 5,3 милиона тона, като Перу и Китай представляват най-големия дял от улова.[4] Engraulis ringens не се следи рутинно по същия начин, но е една от най-важните търговски риби в света, с годишен улов, който обикновено надхвърля 5 милиона тона.[4][9][10]
Аншоата е популярна хранителна риба в много части на света. Перуанската хамсия, Engraulis ringens, представляваше повече от 20 процента от глобалния улов на морска риба през 1995 г., повечето от които бяха използвани за производство на рибно брашно.[11] Рибното брашно и рибеното масло, произведени от аншоа, са важен източник на хранителни вещества в рибовъдството и аквакултурите, като представляват до 50% от общото налично рибно брашно и рибено масло.[4]