Скаларките, като всички риби, дишат чрез своите брании. Браниите са дихателни органи, които извличат киселород от водата. Скаларките имат четири двойки брании, разположени по двете страни на главата си. Всяка брания е съставена от серия тънки, перевидни филаменти, покрити с микроскопични кръвни съдове. Когато водата минава през браниите, киселородът в водата дифузира в кръвните съдове и се транспортира през цялото тяло. Въглекисленият газ, отпадъчен продукт от клетъчното дишане, се освобождава от кръвта във водата.
Скаларките използват разнообразие от адаптации, за да максимизират ефективността на браниите си. Например, те имат голяма повърхност на браниите, което им позволява да извличат повече киселород от водата. Те също имат висока сърдечна честота, което помага за бързо пренасяне на кръвта през браниите. И те имат тънко, гъвкаво тяло, което им помага да се движат през водата лесно, намалявайки енергията, която трябва да разхождат за плуване.
Скаларките могат да дишат въздух, но правят това само когато са в беда. Когато скаларка е във въздух, тя ще удушва за въздух и може дори да изскочи от водата. Това е защото браниите на скаларката не са толкова ефективни при извличане на киселород от въздуха, колкото от водата.