1. Хипотоничен разтвор: Нормалният физиологичен разтвор има концентрация от 0,9% NaCl, което го прави леко хипотоничен разтвор в сравнение с кръвната плазма, която има нормална концентрация на физиологичен разтвор от приблизително 0,9%. Когато се влива интравенозно, хипотоничният физиологичен разтвор може да предизвика приток на вода в червените кръвни клетки, което води до състояние, наречено хемолиза. Хемолизата възниква, когато червените кръвни клетки се разрушат поради разликата в осмотичното налягане между клетките и околната течност.
2. Електролитен дисбаланс :Нормалният физиологичен разтвор съдържа само натриеви и хлоридни йони и му липсват други основни електролити като калий, магнезий и калций. Тези електролити играят решаваща роля в различни физиологични процеси и липсата им може да наруши клетъчните функции. Например ниските нива на калий могат да повлияят на нервната и мускулната функция, докато ниските нива на калций могат да нарушат сърдечната контрактилност.
3. Претоварване с течност :Тъй като нормалният физиологичен разтвор е хипотоничен разтвор, той може да доведе до претоварване с течности, ако се влива интравенозно. Хипотоничният характер на разтвора кара водата да се движи от извънклетъчното пространство във вътреклетъчното пространство, увеличавайки общия обем на течността в тялото. Това може да доведе до оток, белодробен оток и други усложнения, свързани с претоварване с течности.
4. Киселинно-базов дисбаланс :Нормалният физиологичен разтвор има рН около 5,5, което е леко кисело. Повтарящата се или прекомерна употреба на физиологичен разтвор за интравенозни цели може да причини метаболитна ацидоза поради натрупването на хлоридни йони. Това може да наруши киселинно-алкалния баланс и да засегне различни физиологични процеси.
Следователно е важно да се използват изотонични разтвори като 0,9% NaCl с декстроза (D5W) или балансирани електролитни разтвори (като лактат на Рингер) за интравенозни инфузии, за да се избегнат рисковете, свързани с използването на нормален физиологичен разтвор.