Химията на разлагането
Когато риба умира, тялото ѝ започва да се разлага почти веднага. Полученият зловоние не е предизвикан от един фактор, а от комбинация от биологични процеси и екологични условия.
Триметиламин и бактериално разлагане
Рибите естествено съдържат триметиламин и сродни съединения. След смъртта бактериите започват да ги разлагат, превръщайки ги в триметиламин оксид и други странични продукти, които отделят силен, непокриваем рибен мириз.
Ензими и разлагане на тъканите
Пробавните ензими, които веднъж са помогнали на рибата да преработва храна, остават активни в нейните тъкани след смъртта. Тези ензими разлагат протеини и мазнини, отделяйки съединения с неприятни мириси. В същото време екологични бактерии колонизират трупът, хранейки се с месото и ускорявайки производството на гнусни мириси.
Гнилотенни бактерии
Топлите, влажни условия на мъртва риба създават идеална среда за гнилотенни бактерии. Докато консумират тъканите на рибата, те генерират гнусно мирисещи метаболични отпадъци, които засилват зловонията.
Протеинни и сулфурни съединения
Разлагащите се протеини се rozpадат на пептиди и аминокиселини, много от които носят остри, неприятни аромати. Сулфурно съдържащи съединения, като сероводород, също се отделят при разлагане, добавяйки нота на гнило яйце към общ мириз.
Ролята на температурата и влажността
Екологичните условия играят главна роля. Топло, влажно време ускорява бактериалния растеж и разлагане, правейки мириза по-интензивен и бърз. По-хладни или по-сухи условия забавят процеса, но не го спират напълно.
Заедно, тези химични и биологични фактори създават силата, задръстващ мириз, често асоцииран с мъртви риби.