Освен това стихотворението използва и метафората на душата на говорещия като „баржа“ и техните мисли като „гребла“. Тази метафора подсказва, че душата на говорещия е като лодка, която се движи през водите на собственото им съзнание и че мислите им са като греблата, които задвижват лодката напред. Чрез тези метафори стихотворението създава ярко и въображаемо изобразяване на зората и вътрешното пътуване на говорещия, използвайки естествени елементи и изображения за предаване на сложни идеи и емоции.