Процесът:
1. подготовка: Телето или кравата са сдържани, често в улей за брандиране.
2. Брандиране: Отопляемо желязо, обикновено оформено в уникалния знак на собственика, се притиска върху укритието на животното.
3. Изцеление: Изгарянето оставя постоянен белег, който служи като визуална идентификация на собствеността на животното.
Ефекти върху добитъка:
* болка: Процесът на брандиране е болезнен за животното. Болката обаче е краткотрайна и обикновено по-малко тежка от другите често срещани процедури при обработката на добитъка.
* Стрес: Ограничението и опитът за брандиране предизвикват стрес за животното.
* белези: Марката оставя постоянен белег, който може да повлияе на външния вид и стойността на животното за някои приложения, като например показване на говеда.
* инфекция: Ако процесът на брандиране не се провежда правилно, раната може да се зарази.
Цел и ползи:
* Идентификация на собствеността: Брандирането помага да се идентифицира собственикът на добитъка. Това е от съществено значение за предотвратяване на кражби и проследяване на животни.
* Управление: Брандирането позволява на ранчото да следи добитъка си, което улеснява управлението на стадата им.
* Хердинг: Брандирането помага за разграничаване между различни стада, когато те пасят заедно.
Етични съображения:
Брандирането е традиционна практика от векове, но етичните му последици се обсъждат.
* хуманно отношение към животните: Някои твърдят, че брандирането е нечовешко и причинява ненужна болка и стрес.
* Алтернативи: Алтернативните методи за идентифициране, като ушни етикети, микрочипове и ДНК тестване, набират популярност като по -малко болезнени варианти.
Заключение:
Брандирането на говеда е дългогодишна практика, която служи на важни цели. Въпреки че е болезнена процедура, влиянието му върху животното обикновено е минимално и краткотрайно. Етичните съображения относно хуманното отношение към животните и наличието на алтернативни методи за идентифициране повдигат въпроси за бъдещето на брандирането.