1. Лов и бракониерство: В исторически план бизоните са били ловувани почти до изчезване от хората заради тяхното месо, кожа и козина. Въпреки че усилията за опазване са помогнали за възстановяването на някои популации на бизони, незаконният лов и бракониерството все още се срещат.
2. Унищожаване и фрагментиране на местообитания: Човешки дейности като селско стопанство, урбанизация и добив на ресурси могат да унищожат или фрагментират местообитанията на бизони. Тези промени нарушават естествените им миграционни пътища, достъпа до източници на храна и вода и цялостната способност за оцеляване.
3. Взаимодействия с добитъка: Бизоните могат да влязат в конфликт с домашния добитък, особено с говеда, за ресурси като пасища и вода. Тази конкуренция може да доведе до предаване на болести между бизони и добитък, което представлява заплаха и за двата вида.
4. Конфликти между хора и диви животни: Бизоните могат да се доближат до човешки селища в търсене на храна или подслон, което води до потенциални конфликти с хората. Тези взаимодействия могат да причинят щети на имущество, наранявания или дори убийство на бизони.
5. Предаване на болестта: Домашният добитък и други видове диви животни могат да пренасят болести, които могат да бъдат предадени на бизони. Болести като бруцелоза и туберкулоза представляват риск за популациите на бизони и изискват внимателно управление за предотвратяване на огнища.
6. Генетично смесване: Интрогресията, процесът на кръстосване между различни видове или подвидове, може да възникне между бизони и домашни говеда. Това може да доведе до загуба на генетична чистота в популациите на диви бизони и потенциално да повлияе на тяхната екологична стойност.
7. Туризъм и отдих: Докато отговорният туризъм може да повиши осведомеността относно опазването на бизоните, нерегулираните човешки дейности в местообитанията на бизони могат да доведат до безпокойство, влошаване на местообитанията и стрес за животните.
За смекчаване на тези негативни взаимодействия и гарантиране на дългосрочното оцеляване на бизоните е от решаващо значение да се прилагат ефективни стратегии за опазване, да се регулира ловът и бракониерството, да се справят със загубата и фрагментацията на местообитания, да се управляват конфликти с добитъка, да се предотвратява предаването на болести и да се насърчават практики за устойчив туризъм.