1. Конкуренция с местни видове :Не-местните растения често имат конкурентни предимства пред местните видове, като по-бързи темпове на растеж, по-висок репродуктивен успех или резистентност към местни вредители и болести. В резултат на това те могат да изпреварват местните растения за ресурси като вода, слънчева светлина и хранителни вещества, което води до спад в местните растения и биоразнообразието.
2. прекъсване на хранителните мрежи :Въвеждането на неместни растения може да наруши сложната мрежа от взаимодействия между местните видове. Например, неместните растения може да не осигуряват подходяща храна или местообитание за местни тревопасни животни, насекоми или опрашители, което води до спад в тези популации и нарушаване на цялата екосистема.
3. Хибридизация и генетично замърсяване :Не-местните растения могат да се намесят с тясно свързани местни видове, което води до хибридно потомство. Този процес може да въведе чужди гени в местните популации, като потенциално разрежда техните уникални генетични характеристики и заплашвайки дългосрочната им преживяемост.
4. Предаване на заболяване :Не-местните растения могат да пренасят болести и вредители, които не присъстват в местната среда. Тези заболявания могат да се разпространят в местните растения, причинявайки значителни щети и дори да доведат до изчезване на някои видове.
5. Промяна на почвената химия и циклирането на хранителни вещества :Не-местните растения могат да променят химичния състав на почвата, като влияят на нейното pH, наличието на хранителни вещества и микробните общности. Това може да има каскадни ефекти върху цялата екосистема, което да повлияе на растежа на растенията, колоездене на хранителни вещества и плодородие на почвата.
6. Промени в екосистемната структура и функция :Въвеждането на неместни растения може да промени общата структура и функция на екосистемата. Например, те могат да променят моделите на водния поток, да променят микроклиматите или да нарушат естествените режими на пожар, което води до по -нататъшни екологични дисбаланси.
За да се справят с тези проблеми, усилията за опазване се фокусират върху предотвратяването на въвеждането на неместни видове и контрол на тяхното разпространение. Това включва регулиране на транспортирането на растителни материали, прилагане на карантинните мерки и повишаване на обществената осведоменост относно рисковете, свързани с движещите се предприятия между различни биоми.