Природа:
* Отнася се до генетичните или биологични влияния върху чертите или характеристиките на индивида.
* Включва фактори като гени, ДНК последователности, наследствени елементи и физиологични характеристики.
* Тези генетични фактори са наследени от родителите и до голяма степен са фиксирани по време на зачеването.
Възпитание:
* Отнася се до влиянието на околната среда върху развитието и поведението на индивида.
* Обхваща фактори като възпитание, образование, опит, културен контекст, социални взаимодействия и стимули от околната среда.
* Възпитанието включва както пренатални фактори (напр. пренатално хранене и майчино здраве), така и постнатални фактори (напр. стил на родителство, възможности за образование, влияние на връстници, социално-икономически условия).
Дебатът „природа срещу възпитание“ исторически се фокусира върху опитите да се определи степента, до която чертите или поведението са повлияни основно от генетични предразположения (природа) или фактори на околната среда (възпитание). Повечето съвременни изследователи обаче признават, че човешкото развитие и поведение се влияят от сложно взаимодействие както на природата, така и на възпитанието.
Например, докато гените могат да повлияят на податливостта на човек към определени болести или личностни черти, изразяването на тези гени и цялостното развитие на индивида също се оформят от неговата среда, като достъп до здравеопазване, хранене, образование и социална подкрепа.
Изучаването на относителния принос на природата и възпитанието е от съществено значение за разбирането на човешките вариации, индивидуалните различия и развитието на различни черти и поведение. Той помага на изследователите и учените да придобият представа за причините и механизмите, които са в основата на психологическите, поведенческите и физическите характеристики, както и да идентифицират факторите, които могат да насърчат положителното развитие и благосъстоянието.