1. Емисии на метан:Известно е, че животни като говеда, овце и кози произвеждат значителни количества метан (CH4) по време на храносмилателния процес. Метанът е мощен парников газ с потенциал за глобално затопляне (GWP) 25 пъти по-голям от въглеродния диоксид (CO2). С нарастването на популацията на животните общите емисии на метан също се увеличават, което допринася за парниковия ефект.
2. Обезлесяване за паша:Тъй като търсенето на месо, млечни продукти и други животински продукти нараства, има повишена нужда от земя за паша и отглеждане на добитък. Това често води до обезлесяване, тъй като естествените екосистеми, особено тревните площи и горите, се изчистват, за да се освободи място за пасища или култури за храна за животни като соя. Обезлесяването не само намалява способността на екосистемите да абсорбират CO2, но също така освобождава складирания въглерод обратно в атмосферата, което допълнително допринася за глобалното затопляне.
3. Производство на въглероден диоксид:Животните също допринасят за емисиите на въглероден диоксид чрез дишането и разлагането на техните отпадъчни продукти. Докато растенията абсорбират CO2 по време на фотосинтезата, балансирайки част от емисиите, самият брой животни и количеството произведени отпадъци могат да доведат до общо повишаване на нивата на CO2 в атмосферата.
4. Емисии на азотен оксид:азотният оксид (N2O) е друг мощен парников газ, произведен чрез разлагането на животински тор и отпадъчни продукти. Той има GWP почти 300 пъти по-голям от CO2. С увеличаването на броя на животните се увеличава и производството на N2O, което засилва ефекта му върху атмосферата.
5. Емисии на амоняк:Животновъдството допринася за емисиите на амоняк, особено от системите за управление на отпадъците от добитъка. Амонякът реагира с други вещества в атмосферата, за да образува прахови частици и озон, което допринася за замърсяването на въздуха и респираторните здравословни проблеми.
Важно е да се отбележи, че въздействието на животните върху атмосферата може да бъде управлявано и смекчено. Устойчивите практики в животновъдството, като подобрено управление на оборския тор, намаляване на обезлесяването за паша и възприемане на по-ефективни земеделски техники, могат да помогнат за минимизиране на ефектите върху околната среда, свързани с животновъдството.