1. Протоиндоевропейски корен "wĺ̥kʷos":
Смята се, че този корен е основният източник на думата "вълк" на множество езици в индоевропейското езиково семейство. Смята се, че има ономатопеичен произход, наподобявайки звука, който издава вълк.
2. Староанглийски "wulf":
Староанглийската дума "wulf" произлиза директно от прото-индоевропейския корен, споменат по-горе. Използван е в англосаксонска Англия и по-късно става "вълк" в съвременния английски.
3. Староскандинавски "ulfr":
В скандинавската митология "улфр" е името на вълка, особено на Фенрир, чудовищен вълк, който е един от синовете на бога мошеник Локи. Думата "ulfr" също допринесе за развитието на английската дума "wolf".
4. Германски езици:
Протогерманската дума за вълк е "*wulfaz*." Тази дума еволюира във форми като "wulf" на староанглийски и "вълк" на съвременен английски.
5. Келтски езици:
Келтските езици също имат думи за вълк, които споделят подобни етимологични корени. Например на староирландски думата беше „*cu*“, а на уелски беше „*blaidd*“.
Важно е да се отбележи, че точният произход и еволюцията на думата "вълк" може да включва множество влияния и звукови промени с течение на времето. Тези етимологични обяснения предоставят някои от възможните езикови корени на думата в различни езици.