Освен легендарната си скорост, гепардовете показват няколко необичайни поведения.
- Вокализация: Гепардовете правят чиркане, мрънкане и свистене, освен типичните за големите котаки ръв и сипане.
- Ловен стил: Те разчитат на скорост и отворени преследвания, а не на измамни засади, и нанасят смъртоносен ухап в гърлото, а не в черепа.
- Маркиране с миризма: Гепардовете прескачат урин върху високи, релефни обекти, за да маркират територия, оставяйки висока концентрация миризма.
- Навици за сън: За разлика от много големи котаки, гепардовете често спят на открито, вероятно защото не се качват добре и са уязвими на по-големи хищници по време на почивка.
- Сочно поведение: Въпреки че са единични ловачи, те понякога образуват коалиции – обикновено сред братя – и се ангажират в игри и вокална комуникация.
- Камуфлаж: техните пietteви козухи им помагат да се сливат с високата трева, спечелвайки им прозивката „призрачен котък“.
Тези черти правят гепардовете уникално приспособени към техната среда и фасциниращи за наблюдение.