Въпреки това, заслужава да се отбележи, че гепардите са опортюнистични хищници и могат да адаптират своите ловни стратегии въз основа на ситуацията и плячката, която те преследват. В някои случаи те могат да изберат други жизненоважни зони като гърлото, муцуната или подбеда, особено когато ловуват по -малка плячка или се защитават срещу по -големи хищници.
Гепардите разчитат на своята пъргавина, скорост и бързи рефлекси, за да гонят кариерата си. След като настигнат плячката си, те използват острите си, кучешки зъби, за да доставят мощна хапка, която може да проникне в кожата и основната тъкан, което им позволява да осигурят твърдо задържане. Тяхната техника на лов често включва избиване на плячката извън баланса, задействане или дори граплинг с нея, за да я изведе на земята, преди да достави фаталната хапка.
Важно е да запомните, че гепардите са високо специализирани ловци и тяхното ловно поведение се влияе от различни фактори като видовете плячка, терена и условията на околната среда. Въпреки че обикновено отиват за шията, те не се ограничават до тази специфична стратегия и могат да коригират подхода си, за да увеличат максимално шансовете си за успешен лов.