Тарсиери: застрашени примати от Филипините — биология и поведение

Тарсиерите (Tarsius) са застрашени примати, местни за Филипините, с съществуване от 45 милиона години. Смятат се за един от най-старите живи видове на суша. Видове: филипински, източен и западен тарсиер. Застрашени са от унищожение на обитание и лов за любимци. В природата 12–20 години, в плен — само 2–5 години.

Физически характеристики

Сред най-малките примати — размерът на длан на възрастен мъж. При раждане 110–140 г. Сива козина, дълга опашка — предимно гола с малък чучул накрая. Опашката служи за баланс. Огромни очи, широко отворени. Среден пръст значително по-дълъг от останалите.

Нощни ритуали

Дома в корените на растения, основа на стъбла или дупки в кроновете. Най-активни нощем. Ловуват: хрищове, хлебарки, други насекоми. Понякога — прилепи, птици, пресмякващи. В плен — риби и шквали.

Комуникация

Няколко вида звукови сигнали. Най-гласния — единичен, уши убяващ. В група — чирикане. Самките имат уникален чирик при фертилност. Вокални при игри, пилане, чистене, маркиране с миризма.

Размножаване

Полова зрелост след 2 години. Сезон — през цялата година. Бременност ~6 месеца, едно младиче. Само майката грижи — носи в устата или на корем. Дойка 2 месеца, пълна мобилност след ~1 месец.