Хобитат и екология на памуковец (Sigmodon hispidus)
Памуковецът (Sigmodon hispidus) населява по-топлите райони на южните САЩ и на запад до Ню Мексико. Просперира и през Мексико, Централна Америка, Венецуела и Колумбия. В някои райони се нарича и „хавелина невеста“ заради извития римски нос. Последните 50 години гъщерицата допринася за биомедицински изследвания – проба за полио, респираторни инфекции, тиф и генна терапия, според USDA.
Хобитат
Гъсти тревни райони притеглят памуковеца. Обилията трева предлага храна и защита от хищници. Обикновено заселват тревни ниви, градини, до пътища и бълваливи ливади. Под покритието на тревата развиват разклонени пътеки. Гнезда в плитки депресии под висока трава. Самките понякога ползват подземни нори. Памуковецът рядко живи близо до строежи или човешка активност.
Откриване (Detection)
Памуковецът измерва около 25 см (10 инча). Земеделци могат да го открият, ходейки по нивите и търсейки пътеки. Пътеките са 7.5-12.5 см (3-5 инча) ширина и се пресичат по тревния пейзаж. Вътре в пътеките оставят бледо зеленкави или жълти наметки. Оставят и купчини от пресечена трава 5-7.5 см (2-3 инча). Плотност: 11-149 бр. на акър (около 4000 кв.м.), според Център за управление на дивата природа.
Хранителни навици
Памуковецът ухапва корени на различни растения и треви. Понякога яде полевка, насекоми, малка птица или яйца. Харесва боровинки, ядки, плодове и насекоми. Като опортунистичен ядец, ще се храни и с труп. Активен през цялата година, но обикновено излиза за храна само нощем. Вдълж пътеките често наслага храна за хранени станции.
Територия и размножение
Памуковецът е агресивен към други видове гъщери – териториална агресия, не толерира присъствието им. Самката ражда около 5 пъти годишно. Всеки хвърлък – 2 до 10 бебета. В 15 дни младите са отдъйняти. Полова зрялост на 40 дни. Няколко поколения често споделят едно гнездо, според Орегонският държавен университет.