Как се адаптира сърцето на птиците за полет?

1. Четирикамерно сърце :Подобно на бозайниците, птиците имат четири камерно сърце, състоящо се от две предсърдни и две вентрикула. Това разделяне позволява пълна сегрегация на оксигенирана и дезоксигенирана кръв, като се гарантира по -ефективно доставяне на кислород към тъканите на тялото.

2. Повишен сърдечен ритъм :Птиците имат по -висока сърдечна честота в сравнение с други животни с подобен размер. Малкият размер на тялото на птиците създава по -висока метаболитна скорост, което изисква по -бърз сърдечен ритъм, за да се отговори на увеличеното търсене на кислород.

3. Възможност за доставяне на повече кислород на сърдечен пулс :Сърцата на птиците са в състояние да се свият с повече сила, генерирайки по -висок налягане, отколкото при други животни. Това позволява на птиците да изпомпват повече кръв и да доставят повече кислород в тялото с всеки сърдечен ритъм.

4. Капилярна плътност :Птиците имат обширна мрежа от капиляри, които са малки кръвоносни съдове, които позволяват ефективен обмен на кислород и въглероден диоксид между кръвта и тъканите. Капилярната плътност при птиците е по -висока, отколкото при други животни, като допълнително улеснява доставката на кислород.

5. Съдържание на миоглобин :Птиците имат висока концентрация на миоглобин в сърдечните си мускули. Миоглобинът е протеин, който може да съхранява кислород, което позволява на сърдечния мускул да има незабавен източник на кислород по време на периоди на висока активност.

6. Удължени аорта и каротидни артерии :Артериите, които носят оксигенирана кръв от сърцето до останалата част от тялото, са сравнително удължени при птици. Това позволява на богатата на кислород кръв да достигне до далечни части на тялото бързо и ефективно.

7. Права аортна арка: За разлика от повечето бозайници, птиците имат само дясната аортна арка, която произхожда от лявата камера. Тази модификация предотвратява компресирането на аортата от гръдната кост по време на полет, осигурявайки постоянно снабдяване на оксигенирана кръв към тялото.

Адаптациите на сърцето на птицата му позволяват да отговори на високите метаболитни нужди на полета и да осигури непрекъснато снабдяване с кислород на тъканите на тялото, което позволява на птиците да поддържат дълги периоди на полет и да извършват въздушни маневри с изключителна енергия и пъргавина.