Усет за магнитното поле
Птиците са един от малкото видове животни, които могат всъщност да усещат магнитното поле на Земята. Докато точните механизми на този усет се проучват активно в научните изследвания, ученците общо взето приемат, че птиците използват усещането си за магнитното поле за миграция. За птица, която мигрира големи разстояния, този усет, наричан магнеторецепция, ѝ позволява да остана на курс дори при трудно време, когато видимостта е ниска.
Клюнът
При всички птици, краищата на нервите в техните клюнове съдържат достатъчно желязо, за да улавят магнитен резонанс. Това откриване първоначално доведе ученците да вярват, че птиците използват клюновете си за навигиране в магнитното поле. Въпреки това, докато желязото е способно да улавя промени в ориентацията и интензитета на магнитното поле, няма метод за различаване на север от юг. Също, недавни експерименти са показали, че птица може да бъде "ослепена" от този усет чрез пресякане на тези нерви и все пак да навигира.
Окото
Текущите изследвания показват, че има магнитен рецептор в очите на птиците, който може да улавя визуална информация за магнитното поле на Земята. Същите експерименти като този, споменат в раздел 1, показаха, че птици с деактивирани очи не можеха да навигират изобщо, показвайки, че ролята на клюна е вторична или допълнителна към магнитния рецептор в окото. Интересно е, че десното око изглежда по-важно от лявото.
Криптокроми (Cryptochromes)
Ученците в момента теоретизират, че окото на птица съдържа протеини, наречени "криптокроми", които излъчват свободни радикали, когато бъдат удряни от светлина. Тези свободни радикали са под влиянието на магнитното поле, и това влияние е детектирано от област на мозъка на птица. Няма начин да се каже какво това "изглежда" за птица, но някои предполагат, че магнитният усет действа като втори слой върху визуалната информация, причинвайки магнитното поле да изглежда нещо като засенчване.
Навигация
Каквото и да е механизмът на магнеторецепцията, тя се счита за ключова част от способността на птица да навигира, докато лети. Миграторните птици често летят твърде далеч от земята, за да се насочват по ориентири, и при неблагоприятно време, което прави визията невъзможна. Учвайки, че някои птици, като полярната стрижа, мигрират до 40 000 мили (64 000 км) на година, еволюцията и развитието на този магнитен усет е критично за оцеляването на вида.