Пеликанът се разглежда като символ на безсмъртие и възкресение. В средновековната бестиари се описва като кълване на собствената си гърда, за да храни младите си със собствената си кръв, като ги съживява от смъртта. Поради това често се използва в религиозната иконография за представяне на безкористността на Христос.
2. Саможертва и преданост
Пеликанът се разглежда като символ на саможертва и преданост, дори до точката на самоуниции. В средновековното и ренесансовото изкуство пеликанът често се показва като хранене на своите млади от собствената си кръв като алегория за Христовата жертва за човечеството.
3. Благотворителност и състрадание
Пеликанът се използва за представяне на милосърдие и състрадание, особено към бедните и нуждаещите се. В средновековната бестиари беше описана като споделяне на храната си със слабите и възрастните хора, които не могат да намерят храна сами.
4. Надежда
Пеликанът е свързан с надежда, поради способността си да възстанови живота на своите млади чрез саможертва. Ето защо пеликанът често се разглежда в религиозното изкуство и иконографията като символ на надеждата и обновяването.