Един ден богата дама от съседния град посещава обеднелия Федериго и моли за неговия сокол като услуга за нейния болен син. Федериго е разбит от сърце с любимата си птица, но се съгласява от любовта и уважението към дамата. За съжаление, Falcon не успява да съживи младото момче, оставяйки Федериго още по-поразително.
За да покаже своята благодарност, дамата се връща в Федериго с предложение за брак, като признава своята изключителна щедрост и безкористност. Федериго се зарадва не само защото е намерил любов и другарство, но и защото си е възвърнал богатството и статута си.
Моралът на историята е ясен:актове на доброта и безкористност в крайна сметка ще доведат до щастие и изпълнение. Лоялността на Федериго към дамата и желанието му да пожертва заветното му притежание са възнаградени с новооткрито любов, богатство и просперитет.
Отвъд това централно послание, соколът на Федериго също подчертава значението на смирението. Въпреки първоначалното си богатство и престиж, Федериго не се колебае да помогне на нуждаещите се. Смирението му му позволява да признае стойността на добротата над материалните притежания, което го води до живот, изпълнен както с любов, така и с материални удобства.
По същество соколът на Федериго ни учи, че истинските действия на доброта и смирен дух могат да трансформират живота ни и да ни доведат до неочаквани радости. Това е безвременна приказка за безкористност и смирение, която продължава да пленява читателите и до днес.