2. Наличност на храна: Горите осигуряват по-голямо изобилие и разнообразие от източници на храна за птиците, отколкото тревните площи. Дърветата и храстите произвеждат плодове, ядки и семена, които са важни източници на храна за много видове птици. Горите също поддържат по-голямо разнообразие от насекоми и други безгръбначни, които са важни източници на храна за насекомоядните птици. Тревните площи, от друга страна, имат ограничено разнообразие от хранителни източници, състоящи се предимно от треви и семена. Тази ограничена наличност на храна ограничава броя на видовете птици, които могат да оцелеят в пасищата.
3. Места за гнездене: Горите осигуряват по-голямо разнообразие от места за гнездене на птици, отколкото пасищата. Дърветата осигуряват подходящи места за гнездене на птици, гнездящи в кухини, като кълвачи, цикади и орехи. Храстите и гъстата растителност осигуряват места за гнездене на наземно гнездящи птици, като врабчета и врабчета. Тревните площи, от друга страна, предлагат по-малко възможности за места за гнездене, с малко налични дървета или храсти. Тази ограничена наличност на места за гнездене може да ограничи броя на видовете птици, които могат успешно да се размножават в пасищата.
4. Защита от хищници: Горите осигуряват повече защита от хищници за птиците, отколкото пасищата. Гъстата растителност и разнообразната структура на местообитанията на горите затрудняват хищниците да открият и уловят птици. Тревните площи, от друга страна, предлагат малко прикритие от хищници, което прави птиците по-уязвими на хищничество. Този повишен риск от хищничество може да ограничи броя на видовете птици, които могат успешно да оцелеят в тревните площи.
В обобщение, по-голямата сложност на местообитанията, наличието на храна, местата за гнездене и защитата от хищници, осигурени от горите, в сравнение с пасищата, поддържат по-голямо разнообразие от видове птици.