В стихотворението „Eaglehawk“ поетът рисува доста негативен и мрачен портрет на града. Поетът описва Eaglehawk като място, което олицетворява усещането за мрак и изолация. Чрез метафорични твърдения като „Eaglehawk беше черното куче под къщата/че сте били твърде уплашени, за да мислите“, там се крие зловещо присъствие, дебнещо наблизо.
Нещо повече, градът се възприема като потискаща фигура на индивидуалността на говорещия, задушава желанията им и предизвиква чувство на самоограничение и подчинение. Това се символизира от линията, описваща детството им там:„Градът, който поставя/куката през носа ви/когато сте били дете ... и ви влачи по пътя му“.