В стихотворението "Игълхаук" (Eaglehawk), поетът представя негативно и мрачно изобразяване на града. Игълхаук е описан като въплъщение на тъмнина и изолация, предложено от метафората за "черния куче под къщата", за което е твърде страшно да се мисли.
Градът е изобразен и като потискаща сила, която удушява индивидуалността. Редове като "градът, който пусна / Къчката през ноза ти / Когато бе си дете... и те влачеше по своя път" предават загуба на автономия и наложена конформистност.