1. Промяна на климата: Мастодонтите са живели през плейстоценската епоха, която е претърпяла значителни климатични колебания. Постепенното преминаване към по-топъл и по-сух климат през късния плейстоцен постави предизвикателства за мастодонтите, тъй като местообитанията им се промениха и хранителните ресурси станаха оскъдни.
2. Загуба на хабитат: С промяната на климата горите започнаха да отстъпват място на пасища и пустини. Тази загуба на предпочитаното от тях местообитание допълнително ограничава обхвата на мастодонтите и достъпа до източници на храна като дървесни листа, клони и друга растителност.
3. Конкуренция: Пристигането на други тревопасни животни, като мамути и тревопасни видове, въведе конкуренция за ресурси и източници на храна. Тази повишена конкуренция оказва допълнителен натиск върху популациите на мастодонтите.
4. Лов на хора: Хората пристигат в Северна Америка през късния плейстоцен и започват да ловуват мастодонти за храна и материали. Въпреки че се обсъжда степента, до която човешкият лов е допринесъл за тяхното изчезване, той вероятно е изиграл роля в намаляването на популациите на мастодонтите.
5. Заболяване: Въвеждането на нови болести или патогени от хора или други мигриращи видове също може да е допринесло за намаляването на популациите на мастодонтите. Болестите могат да се разпространят бързо и да засегнат оцеляването и репродуктивния успех на животните.
6. Ниско генетично разнообразие: Мастодонтите имаха относително ниско генетично разнообразие, което ги правеше по-уязвими към промени в околната среда и болести. Тази липса на генетична вариация намалява способността им да се адаптират и да реагират на променящите се условия.
Комбинацията от тези фактори, като промяна на климата, загуба на местообитания, конкуренция, лов на хора, болести и ниско генетично разнообразие, в крайна сметка доведе до изчезването на мастодонтите. Тези фактори са действали заедно с течение на времето, за да изчерпят популациите им и в крайна сметка да причинят изчезването им преди около 10 000 до 11 000 години.