1. Дебела кожа или кожа: Много бозайници, като слонове, носорози и хипопотами, имат дебела кожа, която служи като броня, осигуряваща защита срещу ухапвания, пробиви и атаки.
2. Козина или гъста козина: Бозайниците имат козина или гъста коса, която действа като изолация срещу студен климат. Освен това оцветяването на козината може да осигури камуфлаж, което им позволява да се слеят със заобикалящата ги среда и да избегнат откриването им от хищници.
3. Нокти и зъби: Бозайниците, въоръжени с остри нокти и зъби, могат да се защитават, като нанасят мощни удари и нараняват хищниците. Например лъвовете, тигрите и мечките имат силни челюсти и остри зъби, предназначени за лов и самозащита.
4. Бързина и ловкост: Някои бозайници, включително елени, антилопи и коне, притежават голяма скорост и ловкост, което им позволява да изпреварват хищниците и да избягват опасност.
5. Нощно поведение: Някои бозайници, особено по-малките, водят нощен живот, за да избегнат срещи с хищници, които са активни през деня. Например много гризачи и опосуми излизат през нощта, за да търсят храна и подслон.
6. Отбранителни шипове: Дикообразите имат остри пера или бодли, които възпират хищниците. Когато са заплашени, те изправят перата си и представляват бодлива защита.
7. Мимикрия: Някои бозайници използват мимикрия, за да се защитят. Например мимикрията на Бейтс, наблюдавана при някои молци, им позволява да имитират външния вид на по-опасни видове, за да заблудят хищниците.
8. Ровене: Ровящите се бозайници създават подземни тунели и дупки за подслон и защита. Гоферите, прерийните кучета и къртиците често създават сложни системи от дупки с множество входове и изходи, осигуряващи убежище от хищници и екстремни климатични условия.
9. Стадно поведение: Много бозайници живеят на групи и използват стадното поведение като стратегия срещу хищници. Зебрите, антилопите гну и биволите могат да открият всяка опасност по-бързо в групата, а хищниците е по-малко вероятно да се насочат към голямо, движещо се стадо.
10. Отрова: Някои бозайници, като птицечовката, притежават отровни шипове или шипове, способни да нанесат болезнени и потенциално смъртоносни наранявания на хищници.
11. Отбранителни миризми: Бозайници като скунксове могат да отделят силни и неприятни миризми, когато са застрашени, като ефективно възпират хищниците да ги преследват.
12. Родителска грижа: Женските бозайници осигуряват всеотдайна родителска грижа, за да защитят малките си. Те изграждат гнезда, пазят потомството си от хищници и осигуряват храна и отглеждане, докато малките са в състояние да оцелеят самостоятелно.
Това са само няколко примера за защитните механизми и стратегии, демонстрирани от бозайниците. През милионите години на еволюция бозайниците са се адаптирали към различни среди и предизвикателства, което е наложило разработването на тези защитни и защитни инструменти.