1. излъчващ звук: Прилепите излъчват високочестотни звуци, обикновено ултразвук, които са извън обхвата на човешкия слух.
2. Звукови вълни Пътуване: Тези звукови вълни изминават от прилепа и удрят обекти в околната среда, включително насекоми.
3. ехо връща: Звуковите вълни отскачат обратно към прилепа като ехо.
4. Анализиране на ехо: Прилепите имат високо специализирани уши, които са чувствителни към тези ехо. Ушите им могат да анализират ехото, за да определят:
* Разстояние: Времето, необходимо за ехото да се върне, казва на прилепа колко далеч е обектът.
* Размер и форма: Силата и честотата на ехото предоставят информация за размера и формата на обекта.
* Движение: Промените в ехото показват дали обектът се движи и в каква посока.
5. Лова плячка: Въз основа на тази ехо информация, прилепите могат да определят местоположението, размера и дори видовете насекоми, които летят наоколо. След това те могат да летят към плячката си със забележителна точност, дори в пълен мрак.
Допълнителни фактори:
* Различни видове прилеп: Различните видове прилеп използват различни техники за ехолокация и съответно са адаптирали ушите си. Някои прилепи излъчват постоянен поток от кликвания, докато други произвеждат чирпи или други сложни звуци.
* Други сетива: Докато ехолокацията е от решаващо значение за лов на прилепи, те също използват обонянието си и зрението, за да им помогнат да намерят и хванат плячка.
Накратко, прилепите са господари на ехолокацията, използвайки своите специализирани уши, за да създадат звукова „карта“ на тяхното обкръжение, което им позволява да се движат и да ловуват с изключителна точност в тъмното.