Един гекон е достатъчен за колонизиране на територия. Някои видове са партеногенетични – могат да се размножават асексуално. Когато една самка бъде въведена на остров, може да отложи неоплождени яйца, излязли като клони на майката, според Explore Biodiversity. Неясно е как са попаднали на Хавай, но има минимум 9 вида.
Обикновен къснодийски гекон
Светло-сив, разпространен от Азия през Тихия океан, включително Хавай. Нощни, най-често се виждат при къщите. Ядат преимуществено насекомни, но по-големите – паяци, безгърби и по-малки гекони.
Тъжностен гекон
Кремови с тъмни петна, процъфтяват на Хавай и Тихия океан. Ядат малки насекомни (хвърчильци, ларви на воскова качулка) и беби храна. Могат да са канибалистични – ядат жълтъци от собствени яйца. Живеят в дървета, скалисти брегове и градове.
Гекон с отрязани пръсти
Известен и като четирипръстов гекон – липсва вътрешният нокът (повечето имат 5). Кожата е полупрозрачна, розова-двиолица. Универсални за среди като тъжностния гекон.
Индо-тихоокеански гекон
Отличава се с жълто-оранжево черно. Дневно е тъмно сиво/кафяво с петна, нощно станва почти прозрачен.
Индо-тихоокеански дървовиден гекон
Най-малките на Хавай (5.5-9 см тяло, опашка равно или по-дълга). Тънки, прозрачни тела без шипове/туберкули. Жестока в гора, не в градове.
Токей гекон
Името идва от нощния териториален вик на самците „то-кей“. Изключително териториални, бият с ухапвания, способни да наранят човешка длан. До 35 см. Затова някои ги пускат в къщи срещу хлебарки.
Оранжево-пъстрен дневен гекон
Ярко зелено тяло, оранжеви линии, синьо-бял гърб и рамене. Предимно на Оаху, местен за малък остров източно от Мадагаскар. Освен насекомни пият нектар и сок от цветя и плодове.
Златен дневен гекон
Подобен на горния, но с златни пъкна на раменете и гърба. Синьо ободени очи, рудеви петна на ноздрата и главата. На Хавай, Оаху и Мауи.
Голям дневен гекон
Втори по размер след токей – до 28 см. Чести во Флорида Късове, открити на Хавай през 1996. Предимно Оаху и Манوا долина. Около сгради, ловки качвачи, рядко на земята.