Лопатохвостата жъба е сива, жълта или маслинено-зелена с по-тъмни петна (черно, кафяво, зелено). Много видове имат бяло гърбус, самците – тъмно гърло. Големи очи, до 5 см дължина.
Специално приспособена за пустинна среда – необичайно за амфибии. Различни видове в Европа, Северна Африка, Азия, Северна Америка. Въпреки разнообразието, повечето следват подобен модел.
Излизане (Emerging)
Името идва от лопатеподобен израс на задни крака – за копаене назад. Жъбата се копае при сухо време, стои до година без ядене, чака дъжд за да излезе от хладното/влажното подземелье.
Месоядни – насекоми/малки безгръбначни, но само по време на кратките излизания след силен дъжд.
Съвместване (Courting)
След силен дъжд излиза за храна и съвместване. Самците се събират в дълови, лъжици – малки, обикновено временни води – и пеят за притежаване на самки.
Размножаване (Breeding)
Самките се присъединяват в водата, плуват към призиващите се самци, после се отдалечават. В крайна сметка самецът обгръща самката отзад – стимулира отлагане.
Яйца (Eggs)
След съвместване – до 2000 яйца. Яйцевият врек се прилепва за потопена растителност/обекти в вода/лъжици/дълови. Самецът отлага сперма. Във вкъщи 15 часа изключват малки лягушари.
Лягушари (Tadpoles)
Единствен шанс за оцеляване: да станат жаби преди лъжицата да изсъхне. Метаморфоза за 12-13 дни – най-бързата за жаба/жъба. Младият жабе бързо намира храна, после се копае за следващия силен дъжд.