Психологически експерименти с жаби: история и етика
Психолозите и защитниците на животните дискутират използването на животни за експерименти. Въпреки това, използването на животни в психологическите изследвания е дългогодишна практика. От началото на психологията, животни като жаби са били полезни и ефективни учебни инструменти. Изследване на емоционални реакции, полови импулси и сензорни стимули, както и експерименти като питхинг (pithing), са били полезни за психологията.
Изследване на фамилните изрази на Ландис (Landis Facial Expressions Study)
1924 г. – учен и психолог Карни Ландис започва славито си изследване. Случаен избор на студенти. Цел: са ли фамилните изрази уникални за емоциите. Черти черни линии по лицата за запис. Подвежда тестове: ръце в ковече с мокри жаби, снимки на реакциите.
Проект на Нусбаум за експерименти с жаби (Nussbaum Frog Experimentation Project)
1930-те – учен Р.А. Нусбаум използва жаби за изследване на психологически полови импулси. Наблюдава жаби в цикъл на яйчници, записва нива на полов импулс. После преоценява след кастрация. Сравнява двата набора данни – установява, че жабите са способни на вторични полови жлези – дори след кастрация половият импулс не намалява.
Експеримент на Йъркс за слух у жаби (Yerkes Hearing in Frogs Experiment)
Д-р Робърт Йъркс опитва да докаже, че жабите не чуват. Подвежда ги на сензорни стимули. Жаби в кутии, случайни звукови сигнали – по-малко психологически реакции от при бързи движения. Внезапни движения извикват по-силни емоционални реакции (стрес, тревога) от звуците. Заключение: жабите нямат същите слухови способности като по-високите животни.
Питхинг на жаби (Frog Pithing)
Контроверсен експериментален процес, често в анатомични класове. Нож за пресечане на гръбначен столб и премахване на мозък. Ученици наблюдават живи жаби за психологически реакции на болка: борба за побег, предаване, игра на мъртви. Записвания се оценяват. Защитници на животните твърдят, че е жестоко и оскърбително – жабите имат способност да усещат и преживеят болка.