1. Загуба на родителски черти: Хибридизацията често води до загуба на специфични черти от родителските растения. Тъй като потомството са хибриди, те може да не проявяват всички желани характеристики на нито един родител. Това може да бъде значителен недостатък, ако специфичните черти са от решаващо значение за ефективността на хибрида, като устойчивост на болести или висок добив.
2. Непредсказуеми резултати: Резултатът от хибридизацията може да бъде несигурен, тъй като е предизвикателство да се предвиди точната комбинация от черти, които ще бъдат наследени от потомството. Тази променливост създава трудности за животновъдите, които имат за цел да развият растения със специфични характеристики.
3. Потенциална инбридинг депресия: Непрекъснатата хибридизация при тясно свързани индивиди може да доведе до инбридинг депресия, което е намаляване на енергията, плодовитостта и други желани черти. Индивиращата депресия възниква поради повишената експресия на вредни рецесивни гени и намалено генетично разнообразие.
4. Намалено генетично разнообразие: Хибридизацията може да стесни генетичното разнообразие в рамките на популацията, което го прави по -уязвим от промените в околната среда и огнищата на болести. Генетичното разнообразие е от съществено значение за дългосрочната адаптивност и устойчивостта на популациите на растенията.
5. Повишена чувствителност към заболяването: Хибридизацията може да въведе нови генетични уязвимости, които могат да направят потомството по -податливо на болести и вредители. Съчетаването на различни генетични среди може да наруши механизмите за естествена резистентност, увеличавайки риска от инфекции.
6. Зависимост от околната среда: Хибридите често показват специфични екологични предпочитания и не могат да се представят добре при различни условия. Тази тясна адаптация може да ограничи отглеждането на хибриди до определени географски райони или растяща среда.
7. Трудност при поддържане на еднаквост: Хибридите могат да проявят променливост помежду си, което води до предизвикателства при поддържането на еднаквост в рамките на населението. Тази вариация може да усложни производството на семена и контрола на качеството.
8. Ограничено производство на семена: Някои хибридни растения може да имат намалено производство на семена в сравнение с техните родителски растения. Това може да увеличи цената на производството на семена и да ограничи наличието на семена за фермерите.
9. Притеснения относно собствеността на семената и интелектуалната собственост: Хибридизацията може да доведе до проблеми, свързани със собствеността на семената и правата върху интелектуалната собственост. Развъдчиците могат да се стремят да защитят своите хибридни сортове, което може да ограничи достъпа на фермерите до семена и да доведе до увеличени разходи за семена.
10. Превишаване на хибридите: Прекомерното разчитане на хибридните сортове може да ерозира традиционните селскостопански практики, местните сортове семена и знанията, свързани с тях. Това може да повлияе на селскостопанското биоразнообразие и културното наследство на селскостопанските общности.