Основната цел на културния риболов е да увеличи производството на водни хранителни ресурси и да отговори на нарастващото търсене на морски дарове. Културният риболов може да предложи няколко предимства, включително:
1. Контролирана среда:Риболовът на култура позволява контрол на различни фактори на околната среда, като качество на водата, температура и хранене, които могат да оптимизират растежа и процента на оцеляване на водните организми.
2. Устойчивост:Риболовът на култура може да помогне за намаляване на натиска върху запасите от диви риби, като осигури алтернативен източник на морски дарове. Те също могат да допринесат за опазването на естествените местообитания и биоразнообразието, като намалят необходимостта от мащабни риболовни операции.
3. Ефективност и производителност:Риболовът на култура може да постигне високи нива на производителност и ефективност чрез оптимизиране на плътността на запасите, практиките на хранене и мерките за контрол на заболяванията. Това може да доведе до повишен добив и намалени производствени разходи в сравнение с традиционния риболов за улавяне.
4. През целогодишно снабдяване:Културният риболов може да осигури стабилно и надеждно предлагане на водни продукти през цялата година, независимо от сезонните вариации в популациите на диви риби.
5. Управление на болести:Риболовът на култура позволява по -добър контрол и управление на огнищата на болести, което може да помогне за предотвратяване на разпространението на заболявания към дивите популации.
6. Генетичен подбор:Културният риболов позволява селективно развъждане и генетично подобряване на водните видове, което води до по -бързи темпове на растеж, подобрена устойчивост на болести и други желани черти.
7. Качество и безопасност на продукта:Риболовът на култура може да гарантира постоянно качество и безопасност на продукта чрез прилагане на строги мерки за контрол на качеството и спазване на правилата за безопасност на храните.
8. Икономически възможности:Културният риболов може да генерира възможности за заетост и да допринесе за местните икономики, особено в крайбрежните и селските райони, където риболовът е основен източник на поминък.
Важно е обаче да се отбележи, че риболовът на култура също може да представлява предизвикателства за околната среда, като потенциала за пренос на болести, замърсяване от отпадъците от аквакултурата и използването на антибиотици и химикали. Следователно са необходими правилни практики и разпоредби за управление, за да се гарантира устойчивостта и отговорното действие на риболова на културата.