1. Диета и хранене:
Морските игуани са единственият вид гущер, за който се храни, се хранят предимно с морски водорасли. Диетата им се състои почти изключително от зелени водорасли, на които пасат, докато се гмуркат в океана. Те са развили способността да издържат на суровата солена вода и силните течения на морската среда.
2. Солни жлези:
За да се справят с високото съдържание на сол в храната и океанската вода, морските игуани са развили специализирани солени жлези, разположени близо до техните ноздри. Тези жлези им помагат да отделят излишната сол, поддържайки правилния баланс на електролитите и предотвратявайки дехидратацията.
3. Поведение на гмуркане:
Морските игуани са изпълнени плувци и водолази. Те могат да задържат дъха си за продължителни периоди, което им позволява да се потопят до 10 минути наведнъж, за да достигнат своите източници на подводни храни. Изравнената им опашка им помага да навигират и маневрират във водата.
4. Адаптации за гмуркане:
Морските игуани са развили физически адаптации за гмуркане, като опростено тяло, къси крайници и ноздри, които могат да се затворят плътно, за да се предотврати навлизането на водата. Те също имат бавен сърдечен ритъм и метаболизъм, за да запазят енергията, докато са под вода.
5. Големи размери:
В сравнение с други видове игуана, морските игуани са сравнително големи по размер. Възрастните мъже могат да растат до 1,3 метра (4,3 фута) с дължина. По -големият им размер може да помогне за по -добра плаваемост и задържане на топлина по време на техните водни дейности.
6. Разпределение и местообитание:
Морските игуани са ендемични за островите Галапагос, където обитават различни крайбрежни райони и скалисти брегове. Те са се адаптирали към сухите и тежки условия на островите, където разчитат на морски водорасли за подхранване.
7. Социално поведение:
Морските игуани обикновено са самотни същества, с изключение на сезона на чифтосване. Те са склонни да заемат и защитават своите територии по бреговата ивица, установявайки йерархии на доминиране сред мъжете. Те обаче се събират в голям брой на местата за хранене по време на прилив, за да се възползват от изобилните водорасли.
8. Камуфлаж и терморегулация:
Подобно на други влечуги, морските игуани регулират телесната си температура чрез външни източници на топлина. Те често се наслаждават на изложени на слънце скали, за да абсорбират топлина, но тяхното тъмно оцветяване им помага да се съчетаят с вулканичните скали на галапагосите, осигурявайки камуфлаж от потенциални хищници.
Тези забележителни черти и адаптации правят морските игуани уникални сред видовете гущери и подчертават изключителните еволюционни процеси, които са оформили оцеляването им в морската среда.