1. Запазване на водата:
* метаболитна вода: Полярните мечки получават значително количество вода от разпадането на храната, особено мазнините. Тази „метаболитна вода“ е от решаващо значение за тяхното оцеляване, особено в среда, в която източниците на сладка вода са оскъдни.
* Намалено изпотяване: Подобно на много други животни, адаптирани към студен климат, полярните мечки не се потаят. Това им помага да запазят водата, тъй като те не я губят чрез изпаряване.
* Концентрирана урина: Бъбреците им са много ефективни при реабсорбираща вода, което им позволява да произвеждат силно концентрирана урина, като сведат до минимум загубата на вода.
* Ограничена консумация на вода: Докато те пият вода, когато са налични, те са изненадващо пестеливи, като разчитат предимно на водното съдържание на плячката си за хидратация.
2. Получаване на вода:
* плячка: Полярните мечки ядат предимно уплътнения, които са богати на съдържание на вода. Те получават значително количество вода от диетата си.
* Сняг: Когато е необходимо, полярните мечки могат да ядат сняг, за да получат вода. Те имат специална адаптация, при която носовете им са силно чувствителни към миризмата на сняг, като им помагат да го намерят, дори когато е покрит с лед или дрейф.
* Пиене на сладка вода: Въпреки че не винаги са достъпни, полярните мечки ще пият сладка вода от езера, потоци или басейни за топене, когато са налични.
Ключови адаптации за воден баланс:
* дебел лайф: Това осигурява изолация срещу студа и спомага за опазването на водата.
* козина: Плътната козина също играе роля в опазването на водата, като улавя слой топъл въздух срещу кожата.
* Ефективни бъбреци: Полярните мечки имат високоефективни бъбреци, които им помагат да запазят вода и отделящи се концентрирана урина.
Като цяло полярните мечки са развили уникална комбинация от адаптации, които им позволяват да процъфтяват в предизвикателна среда с ограничен достъп до прясна вода. Способността им да запазват водата, да я получат от плячката си и да използват снега като източник е от решаващо значение за оцеляването им в Арктика.