Въпреки че персо-арабският сценарий се използва повече от хиляда години от синдхис, той не е сценарий на Синди първоначално или по своята същност и няма различни фонетични еквиваленти, необходими за прецизно ортографско изобразяване на фонологията на езика. Например, звукът, представен от буквата <ل> в Персо-арабик, не е част от родната фонология на Синдхи, но писмото все още е използвано, за да представлява звуци близо до него.
Създателят на Marulipi, Rajeev Sindhi, твърди, че сценарият е както фонетичен, така и лесен за научаване. Той го проектира да бъде свободен от недостатъците на персоарабския сценарий, което го прави по-подходящ за звуковата система и фонологията на езика на Синди.
Тъй като Персо-арабският сценарий има голяма част от литературата и се радва на културно и религиозно благоговение сред синдхи-говорещото население, потенциалът за осъществимост и осиновяване на Марулипи остава обект на дебат и дискусия.